С отслабване на влиянието на църквата и нейните догми настъпва бума на повсеместни открития и промени. Химията започва да се развива, познатите предмети с обща функция се изменят и тяхната употреба се ограничава. Но да се върнем при Крал Луи… Модата на прическите е необичайна и по това време се създава перукерството. Характерно за перуките е, че са огромни като в отделни случаи в тях се вплитат малки кошнички с живи цветя.
От 16-ти до 19-ти век европейските женски прически стават по-видими, докато забрадките и наметките постепенно отпадат и косата става по-видима. В средата на 18 век на мода е така наречения пуф, образно приличащ на обемна възглавница.
В началото на 19 век тази мода отмира, но пък грижата за косата и нейното оформяне започва да нараства все по-осезаемо, успоредно на протичащия научен разцвет. През Първата световна война се появява минимализмът като мода. Дрехите се стесняват, дължините на косите също, тъй като всички пестят от всичко поради настъпилата военна криза. Така се ражда карето.
По време индустриалната революция през 1972 г. във Франция Марсел Грато създава първия уред за къдрене, като техниката и до днес носи неговото име (от английски и френски marcel – къдрене на маша). Той е и фризьорът, популяризирал така актуалните ретро къдрици (marcel waves/finger waves). В този период Александре Годфуа измисля сешоара, а в Чикаго е открита първата професионална академия за фризьори.
В същото време повечето жени носят дълга коса, а Марсел използва нагрети ютии, за да създаде стилна вълна като алтернатива на къдриците, които са тенденция по това време. Клещите, които той изобретява, се нагряват върху газови горелки и могат да се използват само от обучени оператори. Полученият външен вид остава на мода през следващите 50 години, спечелвайки цяло състояние на Марсел и много известни клиенти. Това бележи началото на съвременното фризьорството, период, в който жените се стичат в многобройни салони и създават огромен нов източник на приходи.
През Втората световна война се появяват и фибите. След войната и възстановяването от нея косите започват да се носят по- дълги. До появяването на Vidal Sassoon. Светът на фризьорството се преобръща с подобряване на старото каре, вкарване на бретона като част от прическата и постепенното изтъняване (подстригване на пластове). И до ден днешен школата на Vidal Sassoon си остава една от водещите в модното подразделение – от котюр.
С настъпването на Великата Депресия, през 30-те години на миналия Век, много фризьорски салони затварят врати, а част от козметичните компании, създаващи професионални продукти за коса, започват производство на бои за домашна употреба. Въпреки разрастването на този пазар и до днес фризьорите са специалистите, които познават в детайли структурата на косъма, различните типове коса и могат да постигнат мечтания цвят и форма без да й навредят.
С напредването на технологиите се създава боята за коса, а в началото на 80-те години – електрическата маша и редица други продукти, аксесоари и материали.