Най-старото известно изображение на стилизирането на коса е плетенето на косата, което датира от около 30 000 години. Женската коса в историята често е била сложно и внимателно обгрижвана по специални начини.
Няма точна дата, но все пак в миналото това все още не е било самостоятелно изкуство. Първите данни за контролирана поддръжка на косата и на създаването на забележителни прически за първи път се появяват в древните цивилизации и обгърнатите с тайнственост държави, континенти и острови като Египет, Гърция, Хавай и Азия. В тях, заедно с ухаещата на цветя и билки кожа, косата е поставяна в култ, а владеещите фризьорския занаят са считани за хора с магични умения, заедно със знахарите, астролозите и математиците.
В далечните времена единственото „фризьорство“, което е било правено, е било намаляването дължината на косата (при мъжете – посредством използването на пемза) и нейното подреждане, сресване и различни начини на връзване (прибиране при жените). Обикновено скъсяването е ставало с тънки и остри ножове, от които в последствие през средновековието произлиза и добре познатият ни бръснач. За сресването са използвали гребени от кост (в по голямата си част), а в редки случаи при археологически разкопки са намирани и железни такива. За подреждането на косата (или така наречената прическа в днешно време) и нейното привеждане в дадена форма са използвани богат набор от масла – основата на днешните стилизиращи продукти.
В 1600 година след Христа в Европа се ражда думата фризьор, а фризьорското майсторство освен за изкуство започва да се признава и за професия. Известно е, че този период фризьорите са извършвали и някой медицински и зъболекарски услуги.
В малко по- късно време, в епохата на велика Византия вече се наблюдават и различни прически – започват да навлизат фибулите. Те са основата на днешните шишове за коса. Разликата, е че в тези времена те са имали общо приложение – от закопчалка на дреха, до предмет за създаване на прическа (при жените).
Историята на модата при прическите може да се проследи и при различните императори. Малко известен е фактът, че прически са правени и на брадите на високо поставените служители или на такива, които са с висок обществен ранг.
От времето на Римската империя до Средновековието, повечето жени са оставяли косата си толкова дълга, колкото тя естествено е можела да расте.
Между края на 15 и началото на16 век много високата линия на косата на челото се е смятала за привлекателна. Приблизително по същото време европейските мъже често носят оформена коса не по-дълга от раменете. В началото на 17-ти век мъжките прически се удължават, като вълните или къдриците се считат дори за желателни.
Малко по малко стигаме до Средновековието. С напредването на науката и цивилизацията и кръгозорът за създаване на различни предмети започва естествено да се увеличава. Подобряването на технологията за обработка на метала предоставя възможност на железният гребен да измести костния такъв. Така се ражда и бръсначът. Първоначално това е бил кинжалът, на който в последствие дръжката става чупеща се. Защо наблягаме на това? Просто защото ножицата все още не е била измислена. Приложението на бръснача също като фибулата е било общо – от рязане на плат, до подстригване и бръснене. Пак малко известен е фактът, че шивачите във френския двор са използвали бръснача за рязане на плат. Чак когато ножицата е открита като инструмент във средновековието, бръсначът й отстъпва мястото си.
Носенето на мъжка перука е дадено за пример от френския крал Луи XIII (1601–1643) през 1624 г. Перуките за мъже са въведени в англоговорящия свят с други френски стилове през 1660 г. Перуките в края на 17-ти век са много дълги и вълнообразни, но стават по-къси в средата на 18 век и по това време те обикновено са бели. Късата коса за модни мъже е продукт на неокласическото движение. В началото на 19-ти век мъжката брада, мустаците и бакенбардите се появяват отново като мода.
Постепенно започва и третирането на косите с химични материали. Прехвърляме се във Френския двор като символ на суетата и модата. Жените започват да използват различни оцветяващи продукти от биологично и химическо естество. За оцветяването в тъмни тонове са използвани отвари на различни растения, едно от които е кестенът. Най – интересното е, че за изсветляване на косата е използван дори живака.
Продължение>> История на фризьорството част II
източник: Укипедия